Богатите » Предприемачи

Венцислав Дорелов, руските пари и агентите на ДС

Sico Petroff — Tue, 21 Dec 2010 10:26:28 +0000

Определено сред мениджърите и богаташите в Източна България се открояват някои знакови фигури, а връзките по между им са преплетени като сложна паяжина. Днес акцентираме на една знакова фигура за Българския бизнес – Венцислав Дорелов.
Факт е, че в зората на прехода и строителството на нова България се навъдиха хиляди предприемачи и инвеститори, много от които бързо фалираха, но някои се издигнаха до висотите на родният бизнес. Един от най-известните мениджъри на Варна Венцислав Дорелов е с лично състояние от над 35 милиона лева. Компанията на строителния предприемач е построила над 50 сгради във Варна и региона, както и вилно селище в село Приселци. Там той планира и новият си мащабен проект – построяване на луксозен и елитен колеж. Определено най-известната сграха на Дорелов е Central Plaza издрагено в съдружие с ТИМ. Скъпарската сграда е сред най-луксозните в града, а изграждането й бе съпроводено с множество искове и скандали, потулени с лека ръка от бизнесмените.
Венцислав Дорелов е роден през 1962 година във Варна и завършва математическа гимназия “Д-р Петър Беров”, а след това и ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. По стечение на обстоятелствата е връзник на Митко Събев, с който далеч напред във времето ще се обвърже толкова силно, че дори ще е трудно да намерим къде историите на звездната четворка Митко Събев, Петя Славова, Венцислав Дорелов и щедрият им спонсор – Денис Ершов, се разделят. И като много други герои на нашето издание Венцислав Дорелов основава фирмата си през 1991 година, занимаваща се със строително предприемачество и фасилити мениджмънт. По същото време бизнесът на Петя Славова и Митко събев набира скорост и малката гаражна фирма се превръща във Феста Холдинг. През 1992 година тримата се събират за да разпределят властта си във Варна и регионът, като се договарят с ТИМ за щедро спонсорство на групировката, съвместни инвестиции и разбира се наемане на охрана от тях. Всичко това става разбира се благодарение на добрите съдружия между Петя Славова и ген Любен Гоцев, както и Венцислав Дорелов и Денис Ершов. Като цяло над всички съдружници и групировката ТИМ е виснал един облак, този на ДС и ген Гоцев. Целта е да се контролира бизнесът в Източна България, като се овладеят доставките на петрол (изключително доходоносен бизнес), туризмът и строителството. Руският спонсор Денис Ершов има солидни суми за изпиране и инвестира в строителната фирма на Дорелов. Същевременно съдружието им носи солидни доходи и на двамата, защото в тези години строителството на инфраструктура е в своята зора, а в последствие носи истински бум. Градските легенди твърдят, че между тримата възниква спор за Петя Славова, тъй като бизнесдамата освен, че е основна фигура във всички фирми и притежава солидни връзки с бившите агенти на ДС, то тя има и невероятен чар, който обагьосва всички. Това води до конфликти, но не и на бизнес сцената. Там всичко се дърпа с конци отгоре. В годините Дорелов не изоставя бизнесът си в плен на мръсните пари и развива дейността със солидни инвестиции на техника, качествено строителство и някои изгодни сенчести сделки. Много са съмнителните истории около бизнесът на предприемача, но пред контролните структури всичко излиза чисто и светло. Бизнесът на Дорелов в днешни дни е огромен и надминава границите на град Варна, но умелият мениджмънт на предприемачът спасяват фирмата му ЕООД “Венцислав Дорелов” дори в условията на финансова криза и западащ сттоителен бизнес.
За личният живот на Венцислав Дорелов може да се говори много. През 90-те години Венцислав Дорелов се жени на Петя Славова, от която има дъщеря – Жени. Жени и Петя славова управляват заедно дружеството “Феста Холдинг”. Наскоро дъщеря им Жени Славова се омъжи за любимият си Алексей Новицкий. Сватбата беше сред най-пищните хай-лайф събития пред 2010 година. На нея се видяха едни от най-видните бизнесмени, предприемачи и звезди на родната сцена. Връщайки се към Венцислав Дорелов трябва да споменем, че бизнесменът и Петя Славова са разделени, но в много добри отношения. Бизнесменът е женен повторно и все още живее с новата си съпруга. Петя Славова пък се омъжи през май 2010 година за бизнесменът Светослав Радев.

От редакторският колектив

Sico Petroff — Wed, 17 Feb 2010 12:04:11 +0000

Моля да бъдем извинени, при публикацията от 28 Декември 2009 година “Недялко Неделчев и Каргоекспрес” е добусната огромна грешка. Недялко Неделев, като собственик на Палацо Риале, няма нищо общо с Недялко Неделчев собственик на КаргоЕкспрес. Очеркът, който сме направили е за варненският бизнесмен занимаващ се с търговия с автомобили и строителство, а не за строителният предприемач Недялко Неделчев. Поради съвпадението на имената и близоста на част от бизнесът сме припокрили очеркът с доста факти за г-н Неделчев, собственик на Палацо Риале. Желаем да поднесем и на двамата огромно извинение.
За бъдеще ще се постараем да не допускаме такива грешки, а поради големият интерес към личността на собственикът на Палацо Риале, съвсем скоро ще представим очерк и за нео.
Благодаря за отделеното внимание,
Свилен Петров

Недялко Неделчев и Каргоескпрес

Sico Petroff — Mon, 28 Dec 2009 11:45:32 +0000

Връщайки лентата назад се сещаме, за някои бизнесмени достигнали до висините на бизнесът, направили населението на България по-бедно. Героят на днешният ни очерк в Bogatite.com е Недялко Неделчев. Ако това име не ви носи особена информация, то в края на публикацията, определено ще разберете как се печели популярност и се купува уважение. Недялко Неделчев е почитен консул на Германия и Франция в България. Бизнесменът е основател и собственик на Холдингът “Каргоекспрес”, който е официален представител на Опел, Фиат и Мазда за България, както и на автомобилите БМВ за Варна. Освен това холдингът включва редица фирми занимаващи се със строителство, инфраструктура и търговия с недвижими имоти. Състоянието на бизнесменът се оценява на около 21 милиона лева. А как се стига до такова колосално богатство, отговорът е неизвестен. Преди промените през 1989 година, Недялко Неделчев работи на летище Варна, а жена му Севдалина Неделчева е преводач в Агрополихим. С падането на тоталитаният режим, обаче жаждата за богатство и власт запленява всички, а малцина се ориентират правилно в обърканият живот в България. Липсата на начален капитал е спълна за много, а намирането на алтернатива е детска игра за други. Не може да се отрече, че Недялко Неделчев започва от нулата. Истината е, че търси отчаяно спонсори и съдружници, за да основе фирмата си “Каргоекспрес”, но без успех. Налага се да ипотекира семейното си жилище и да рискува да остави двете си деца на улицата. В крайна сметка прави първите си стъпки в бизнесът с транспортни услуги, като организира групови пътувания до Истанбул и обратно. В годините 1990-1991 пътуването с цел пазаруване от Турция е хит и се използва както от обикновени граждани, така и от дребни бизнесмени. Турските стоки навлизат на пазара, а “Каргоекспрес” натрупва капитал, достатъчен да построи първата частна бензиностанция във Варна, през 1992 година. Мнозина твърдят, че в годините след 1992, компанията е в много близки връзки с Варненската Мафия, както и с набиращите скорост ТИМ. Не е тайна, че германските връзки на бизнесменът Недялко Неделчев идват посредством ТИМ-аджийте, като те способстват за функционирането на компанията. Посредством поставени лица, ТИМ-аджии държат около 10-тина процента от компанията, която им се отчита редовно, а те проправят път за бизнесът. През същата година Неделчев започва да представлява OPEL в България, а през 1993 година, компанията продава 100-ният си автомобил на територията на България. През 1994 година “Каргоекспрес” става официален вносител на OPEL за България, а бизнесът с автомобили кпогато си официален представител върви с пълна сила. През годините бизнесменът не се ограничава с бизнесът с автомобили. До 2003 година бизнесът на “Каргоекспрес” се разширява до пределите на цялата страна, като вече са официални представители и на ФИАТ, Мазда и БМВ. Освен с търговия с автомобили, “Каргоекспрес” се занимава и с ресторантьорство, като държи един от емплематичните ресторанти във Варна – “Хъшове”, както и в туризъм – чрез Векта Травел. А през 2004 година бизнесът на Недялко Неделчев навлиза и в строителният сектор, посредством Омега-НН ООД. В строителният бизнес фирмата е известна с проектирането и построяването на няколко жилищни сгради във Варна, както и с новата бизнес-сграда “Сентрал пойнт” в центъра на града, където ще се разполага и бизнесът на “Каргоекспрес Холдинг”.

Гриша Ганчев – тепихът, бизнесът, конфликтите

Sico Petroff — Sat, 26 Dec 2009 14:31:11 +0000

Гриша Ганчев определено е сред най-екстравагантните, несдържани и богати бизнесмени в България. А когато става дума за бизнесмени, е малко трудно да ги разграничим от силовите групировки, тъй като началото е едно – тепихът. Гриша Ганчев е родом от село Микре в Ловешка област, завършва спотното училище в града и не претендира да има огромни успехи в борбата. Според различни източници състоянието на богаташът е 450 милиона лева, а основна част от бизнесът му е базиран върху петролният бизнес, захарният, енергииният и туристическият бизнес. Собственик е на “Литекс Комерс” и футболният клуб “Литекс”. А всичко започва от Илиянци…
Според футболният бос, бизнесът му започва от сергия на известният Софийски пазар, където продава Китайски стоки. Бизнесът върви добре, парите потичат към него, а след промените през 1989 година започва бизнесът си в общо дружество с известният борец Стефан Мирославов – Крушата, застрелян от повече от 2 км със снайпер в автомобилът си докато шофирал. Това е първото поръчково убийство в България, а от близки до покойният борец може да се научи за скандалните първи стъпки в бизнесът на Гриша Ганчев. Общо известен факт е, че първоначалният капитал на “Литекс Комерс” идва от секретен списък 103 на Нора Ананиева, съставен под диковката на самият Андрей Луканов. Целта е парите на държавата да се изперат в частният сектор, носейки солидни дивиденти на бившите комунистически лидери. Всичките пари на “Литекс Комерс” идват от ловешката прима в партийният елит – Нора Ананиева. И Гриша Ганчев е облагодетелстван от това, като верният му Ангел Бончев е с него от самото начало. Според информирани източници Крушата ръководи силовата дейност и разчиства пътят пред Ловешкият бизнесмен. За съжаление пътят на борецът е много кратък и Гриша Ганчев трябва да потърси покровителство от СИК. Търканията на Гриша Ганчев с Васко и Георги Илиеви са основно заради петрлният бизнес и футболът. Всеобщо известно е, че Ловешкият бизнесмен сключва първата сделка с “Шел” в България. “Литекс комерс” също така е сред основните доставчици на петрол за рафинерията “Нефтохим”, реди да бъде продадена на ЛУКойл. На всички е известно и влиянието на Гриша Ганчев в бизнесът със сокове и захарният бизнес. До скоро фабриката за натурални сокове в Ловеч, бе сред най-големите износители на натурални сокове за Русия и Източна Европа. Участието на бизнесменът в “Захар инвест” ЕООД го прави монополист в северозападна България в захарният бизнес.
Конфликтите на ловешкият бизнесмен с “мутрите” са само детска игра в сравнение с тези с политиците. Известен е конфликтът на Гриша Ганчев с Евгени Бакърджиев и Иван Татарчев. Очерците на МВР сочат, че през 1997 година ловешкият бизнесмен е обявен за издирване от Иван Татарчев по неясни причини, но е напуснал страната. Офисите на фирматаму са старателно проверени, а тревогата отшумява за по-малко от 2 месеца и Гриша Ганчев се завръща в родината. Основната причина за конфликтът е, че бизнесменът отказва да финансира превратът през 1997 година. От там започват проблемите на Гриша Ганчев и бизнесът му. Управлението на Иван Костов е кошмарно за бизнесменът, а конфликтът с Евгени Бакърджиев, но битката е спечелена с пирова победа. През 1999 година гриша Ганчев прави дори “Литекс” шампион, като това обуславя победата му над Бакърджиев и подкрепяният от него – Левски. С падането на кабинетът на Костов, лошите дни свършват и бизнесът на Гриша Ганчев просперира. Бившият борец инвестира в спортът и се слави като най-щедрият бизнесмен към спортистите. Не умее да крие ядът си, а прословутите интервюта на бизнесмена остават запомнени и до днес.

Георги Гергов между свинарника и ЦУМ

Sico Petroff — Fri, 25 Dec 2009 11:19:32 +0000

Трудно е да се обясни просперитетът на отделни личности от общественият ни живот. Определено когато говорим за богаташи и скандали, един от най-личностните богаташи е Герги Гергов. Собственикът на Пловдивският Панаир и ЦУМ се издига на рамената на свинекомплекс Родопа,а в днешни дни състоянието му се оценява на около 500 милиона лева. И найстина историята за първите 20 милиона на олигархът е потулена в неизвестности и скандали. Георги Гергов е от село Джурилово, от където се познава с министър Георги Танев, първи секретар на Комсомола в периода 1979-1981, министър на транспорта през 1988 и министър на вътрешните работи в периода 1988-1989. Лесно е да се види величайшето присъствие на Танев в краят на комунистическият режим. Милиони или дори милиарди са изчзналите пари след падането на режима, прехвърлени към големите бизнесмени в периода на прехода, силови групировки и корпорации. Все още лидерите на комунистическата партия живеят с дивидентите от източването на държавата, а хора като Георги Гергов просперират. Иначе казано, да се издигнеш от шеф на свинарник до виден олигарх и бизнесмен, не става посредство Рокфелеров сценарии и почти винаги има нещо нелицеприятно. Иначе Герги Гергов парадира с познанствата си с членовете на БСП и БКП, като е личен приятел на президентът Георги Първанов, бившият министър на вътрешните работи Румен Петков и скандално известният министър на енергетиката Румен Овчаров. Празненствата по повод рождените дни на олигархът са посещавани от най-видните личности на България, а бизнесменът парадира със всичко това, което е постигнал.
Но нека проследим историята на бизнесменът и начинът, по който стига до върховете на бизнесът. Георги Гергов е роден и израства в село Джурилово, от където е фамилията на олигархът. Започва работа в ТКЗС-то на селото и въпреки, че го правят бригадир определено не е доволен от това и заминава за село Маноле, където започва работа в свинекомплексът през 1975 година. Само 11 години по-късно става директор на свинекомплексът не без препоръката на министър Георги Танев. През 1989 година избухва скандал в свинекомплексът и главен обвиняем е Гергов. От комбината са изчезнали над 300 хиляди лева, а в размирните времена посредством препоръки от високо скандалът е потулен и директоръ се измъква безнаказано. През 1991 година Гергов напуска комбината и става съветник в Министерството на Земеделието, а през 1993 година започва да търгува със зърно. През 1995 година купува свинекомплексът в село Маноле, както и фуражните заводи в Стара Загора, Бургас и Пловдив. И след 5 години Гергов приключва със земеделският си бизнес, като го продава почти изцяло. Насова се към турзмът, а посредством скандална приватизация получава хотел “Санкт Петербург” (бившият “Ленинград”) в Пловдив срещу смешните 1,35 милиона лева. И само за справка в днешни дни хотелът печели над 5 милиона лева годишно. А годината 1999 е изключително успешна за бизнесменът, като придобива 55% от курортен комплекс “Слънчев Ден” за още по-смешните 8 милиона лева. През 2004 година придобива ЦУМ за 30 милиона евро, както и 47% от “Търговски Дом” във Варна, като закупува акциите от известната “Феста Холдинг” на Петя Славова. И като за капак на всичко придобива Пловдивският Панаир. Всичко което прави бизнесменът е окичено с успех, а връзките и парите на Комунистическата Партия се отплащат десеторно.

Васил Божков – Най-големият Български Олигарх

Sico Petroff — Mon, 14 Dec 2009 14:09:45 +0000

Когато говорим за олигарси, не можем да пропуснем и най-богатият българин, а именно Васил Божков. Богаташът е роден през 1959 година, като завършва с отличие Националната Математическа Гимназия, а след това и специалност „Математика“ в Софийския университет „Св Кл. Охридски” и специалност „Икономика на труда“ в УНСС, а началото на съзнателният си живот се занимава с дребни далавери на Магурата. След падането на режимът, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, която функционира и до днес. Има огромни интереси в хазарта, индустриалният сектор, хиотелиерството, транспортът и застраховането. Състоянието на Божков се оценява на над 1.5 милиарда лева, което го прави един от най-богатите българи, а мътното минало днес вече никой не го помни.
След набирането на дребните пари за начален капитал, Васил Божков основава “Нове Холдинг”, като компания занимаваща се с голям кръг от дейности – турсоператорство, хотелиерство, кетъринг и разбира се най-успешният бизнес – хазартът. Васил Божков има дялово участие в десетки казина в България, Сърбия и Косово, където привлича израелски инвеститори. “Нове Холдинг” бе едноличен собственик на българският букмейкър “Еврофутбол”, 49% от който през 2002 година бе продаден на гръцкият бизнесмен Сократис Кокалис за 23 милиона лева официално, но според запознати милионите са 3-цифрена сума. Васил Божков е инициаторът на първото българско частно тото “Еврошанс”, което въпреки плахият си старт, започна все по сериозно да се утвърждава в България. Но хазарта не е единственият сектор, в който Васил Божков има големи интереси. Божков има дялов капитал в застрахователно дружество “Бул Инс”, което е основано на вече разтурената групировка СИК. Не са случайни връзките на Васил Божков със СИК, тъй като те са един от стълбовете на внедряване на “Нове Холдинг” в сериозният бизнес. Макар да няма доказани връзки с престъпният бизнес, то Васил Божков и Нове холдинг се движат по ръба, а скандалите около най-богатият българин са найстина чести, тъй като сферите му на влияние са много.
Големите колекции от картини на Васил Божков красят стените на “Нове Холдинг”, като според запознати експерти, Васил Божков има над 500 картини на известни български творци. Може би това е една от причините покрай богатството на Васил Божков да се шуми толкова много. Милиардерът, освен в изкуство инвестира и в спорт, както и други обществени дейности. До 2006 година беше собственик на ПФК ЦСКА АД, където по лични думи инвестира на 50 милиона лева (само на думи) в базите в Панчарево и в клубният стадион. През 2000 година е избран за председател на Българската федерация по спортна стрелба, а през 2003 година застава начело на Българската федерация по шахмат. И покрай двата поста имаше ожесточени дискусии, но Божков отстоя на своето. А когато говорим за спорт можем да погледнем, че голяма част от българските бизнесмени са собственици на футболни отбори, тъй като оборотът там е голям, а прането на пари е детска игра. И когато говорим за големи пари и за олигарси като Васил Божков, със сигурност можем да твърдим, че са изпрани милиони левове в касите на ЦСКА.

Иво Каменов и ТИМ: “Вземаме, това което пожелаем”

Sico Petroff — Mon, 14 Dec 2009 09:58:41 +0000

Определено, когато говорим за най-богатите българи, ще е малко прикрито, леко скандално и доста интересно. В първата ни среща ще засегнем най-влиятелната групировка в България и по-точно една от трите глави на компанията ТИМ Холдинг – Иво Каменов. Според много от разследващите журналисти и според голям брой от публикациите, които намерих, Иво Каменов е Мозъкът на ТИМ и най-влиятелният в групировката. Не се пише много за влиятелната групировка и основно, заради тъмното минало на компанията тримата лидери остават в сянка от публичното пространство. Иво Каменов е ръководител на дружествата в София, непряк собственик на 24% от Химимпорт, пряк собственик на 32% от Мустанг холдинг и непряк собственик на 26% от ЦКБ. Като общо състоянието на бизнесмена е трудно да бъде установено и пресметнато, но според запознати възлиза на над 210 милиона лева. По този начин Иво Каменов е един от най-богатите българи, без да влиза в полезрението на медиите и без да е нужно да спекулира с богатството си. А когато говорим за богатите българи, доста често големият бизнес се преплита с бандитски интереси, изнудване, рекет, нарко-трафик и други.
Найстина историята на групировката ТИМ е сред най-малко дискутираните, тъй като бе основата редом с бандитските ВИС, СИК, както и корпорацията на Илия Павлов – Мултигруп. Иво Калемон, не веднъж е казвал, че се разграничава от “бандитските групировки”, тъй като те са “войници”, а не “бандити”. И фактите показват, че ТИМ-аджиите са единствената оцеляла групировка през годините, срещу които няма повдигнати обвинения и все още босовете им са живи. Основаната през 1992 година групировка е съставена предимно от “Специални Части” на Българската Армия. Първоначалните стъпки са холдингът приличат на руски бандитски филм, макар Иво Каменов да разграничава охранителната фирма от рекетът и изнудването, справки показват, че подопечните лица извършвали тези дейности са се “отчитали” при охранителите.
През годините на падане на режимът, всичко е възможно, контролът е нулев, а частната дейност набира скорост и всеки леко предприемчив човечец можеше да запозне бизнес. И този бизнес печелеше. За да работи обаче, трябваше да има сигурност и тук идва Охранителната фирма ТИМ. Иво Каменов е сред финансовите умове в компанията и добре разбира как да инвестира големите доходи на фирмата. Създава се Мустанг Холдинг, собственик на кабелната телевизия – Мустанг (сега МСАТ), верига ресторанти – Мустанг Фууд, вестник Черно Море, както и по-дребни бизнес схеми. Конкуренцията в тези сфери в годините на навлизане на холдингът е голяма, но ТИМ-аджиите си проправят път. До колко това става чрез идеална конкуренция, можем да се досетим, но докладите на МВР сочат множество посегателства над имоществото на конкурентните фирми. Имуществото на Мустанг Холдинг не е докоснато, а дали причината е страх или нещо друго можем да гадаем и предполагаме. Найстина първите приходи на компанията са изключително нелегални и голяма част от тях са в сивият сектор, но не може да се отрече на ТИМ и в частност Иво Каменов, че развиват постигнатото, а не замаскират престъпната си дейност посредством охранителни фирми, корпорации и др.
Друг е въпросът, че стратегическият поглед на Иво Каменов, понякога се сблъсква с интересите на доста по-големи компании… и побеждава. Всеобщо приетото мнение е, че Иво Каменов взема това което иска, а простите кражби, рекет и измами, се заменят с изпипана икономическа престъпност. Един от най-популярните им методи е изкупуване на задълженията на конкурентните фирми към банките и след това съсипване бизнеса им. Тази стратегия бе приложена про покупката на Химимпорт и България Еър. Понякога, престъпностният подход е не само в ръцете на силните морски пехотинци, а в умовете на блестящите бизнесмени. Въпреки, че ТИМ и Каменов отричат каквото и да било участие в организиране престъпна дейност, свидетелските показания, твърдят друго.
Преди години се срещнат с човек свидетел на разцвета на ТИМ през годините. Като охрана в хотел Черно Море през 1993-1995 година, личен приятел на Бацата и Черният Венци. По неговите думи една от най-кървавите акции, които той е видял се е състояла на 1-ви етаж на хотел Черно Море, където се помещавал офисът на известна фирма за стройтелство, охранявана от ТИМ. Касиерката е станала мишена на рекет от Софийски Групировки, но успяла своевременно да сигнализира, посредством паник бутонът в ТИМ. За секунди долетели две коли на охранителната фирма, като сред дошлите бил и самият Каменов. След като разбрали, че са сгащени софиянците започнали да бягат. Били 4 на брой, като двама избягали, единият бил застрелят, а другият прикован на вратата на офисът с пирони. Същият човек разказа, както докато е бил охрана в хотел “Черно Море” е опитал да измъкне майка си от законният рекет, посредством връзките си, но дори това не било възможно, заради натискът отгоре – б.р. ТИМ.
През годините различни доклади от МВР насочват следователите към ТИМ, по множество престрелки, рекет, икономически престъпления и др, но досега не е открито и доказано нието едно престъпление. Не можем да не кажем за рекетът от селското стопанство, натискът върху зърнопроизводители, регионалният монопол в Добруджа и не на последно място разчистване на пътят към този монопол. Последните месеци, дори ТИМ затвърди интересите си в земеделието, като внедри вътрешен човек в Министерството – Десислава Танева (ГЕРБ).
Спокойно можем да кажем, че далеч не сме обхванали изцяло структурите на ТИМ и бизнесът на Иво Каменов, но от казаното можем да твърдим, че те са сред най-влиятелните бизнесмени в днешно време в България, а дори може би и в Европа.